Стресът има вкус

ССтресовият глад е различен. Той не идва бавно. Не казва „след малко, когато имаш време“. Идва изведнъж, насочен към специфични неща — обикновено нещо сладко, мазно или едновременно двете.

Биологията зад това е документирана. Кортизолът, хормонът на стреса, увеличава апетита и насочва вниманието към висококалорични храни. Това е еволюционна реакция — навремето стресът означаваше глад, болест или опасност, така че тялото трупаше резерви.

Днес стресът обикновено не е физически. Но тялото не различава презентация от тигър. Реагира еднакво.

Първата стъпка е да забележиш разликата. Гладът от стрес често е специфичен — точно това нещо, в точно този момент. Истинският глад е по-тих, по-широк — приема различни варианти.

···

Гладът от страх и гладът от глад имат различен вкус. Едното иска бързо, другото — внимание.

···

Това не означава, че стресовият глад е „грешен“ и трябва да се потисне. Понякога едно сладко в труден момент е форма на грижа към себе си. Проблемът започва, когато това става единственият начин да се справяш.

Какво помага? Не строгост. По-скоро — забавяне. Малка пауза между импулса и действието. Чаша вода. Десет дълбоки вдишвания. Понякога след тях усещаш, че храната не е била това, от което си имала нужда.