Не съвети. Мисли.
На глас. С грешки.
Понякога с промяна на мнението.
Тук пишем когато имаме какво да кажем — и спираме, когато нямаме. Без график. Без рубрики. Без обещание за рецепта на края.
Индексът
Колекция от текстове за хранене —
и за себе си.
Защо диетите не работят — и какво работи вместо тях
Какво се случва, когато вярваш на тяло, което не си се научил да чуваш?
Тялото ти говори. Слушаш ли го?
Кога умората не е умора, а въпрос?
Храненето не е математика. Ето защо.
Защо колкото повече броим, толкова по-малко знаем?
Какво ядеш в неделя сутрин
Кои хранения те заземяват — и кои те разсейват?
Кога режимът става враг
Какво губим, когато спазваме правилата прекалено добре?
Стресът има вкус
Какво от това, което яде стресът ти, е твое?
Промених мнение за интервалното гладуване
Кога да признаеш, че си бил прав само наполовина?
Закуската, която не става
Защо някои навици държат, а други се изплъзват?
Размисли
Какво мисля в момента — преди да стане статия.
Има място между намерението да се нахраниш с внимание и това, което всъщност слагаш в устата си. Никой не пише за този интервал. Започвам да мисля, че там живее всичко важно.
Има изследване на Сара Гарфинкъл, което показва, че да „чуваш тялото си“ не е едно умение, а три отделни — да усетиш сигнала, да го разчетеш точно, и да знаеш кога не си точна. Не съм срещала програма за хранене, която различава тези три.
Не искам да го пиша, но: повечето планове за хранене работят първите три седмици само по една причина — новостта. Не дисциплината. Не съответствието с твоя живот. Новото просто понижава нивото на стрес за малко. После всичко се връща.
В 14:47 всеки вторник, от месеци, имам клиентка, която не може да устои на нещо сладко. Не бързам да го „поправя“. Първо искам да разбера какво се случва точно тогава. Изследванията показват, че емоциите, които назовем с дума, отстъпват по-бързо от тези, които потушаваме с храна.
Често чувам „искам да сваля десет килограма“. Когато попитам „и тогава какво ще се промени?“ — отговорите са изненадващо еднакви. Повече спокойствие пред огледалото. Повече присъствие на семейни снимки. По-малко срам преди определени срещи. Помагам с килограмите. Но забелязвам колко често работим върху друго едновременно.
Симон Вейл пише: „Вниманието е най-рядката и чиста форма на щедрост.“ Чудя се дали храненето на спокойствие, без екран, без бързане, не е именно това — щедрост към собственото тяло. Може би там е цялата работа.
Тези бележки понякога стават статии. Понякога не. И двете са OK.
Изпращаме нещо дълго веднъж на ~3 седмици.
Без седмични промоции. Без 7-дневни предизвикателства.
Пишем когато имаме какво да кажем.